В Проперций Езра Паунд намери поет, който се бори, чрез елегичните си любовни стихове, с основните въпроси за оцеляването на поезията. Това е поетът, който отказва да бъде анализиран в химни за победите на Цезар, да приеме доминиращата епична поезия, „arma virumque cano“, или да се отъждестви с нея.

Там, където изглежда, че се поддава и хвали всичко, което изисква августинската пропаганда, е подкопано от добре скритата ирония, лицемерната смиреност, намекващата жалба към варварството на римските триумфи, и стига да поругае своите съвременници в естейтa на Меценат Овидий и Хораций.

В писмото си до A.R. Orage през април 1919 г. Паунд пише: „Ако беше възможно, щях да се надявам да мога да начертаю един по-сложен характер – не само този на Проперций – който да изразява духа на млад мъж от августинската епоха, който ненавижда риториката и е имунизирален срещу глупавите идеали на империята“.

Проперций предоставя на Паунд литературния и културен фон, който му позволява да улавя иронията и подигравката към неговото време, за което смята, че среща литературни и културни проблеми, сравними с тези на римската империя по времето на Проперций.

Той предлага свободен превод на оригиналната поема – елегията на Проперций за смъртта на неговата любовница Кинтия – добавя дори и свои собствени междинни строфи в творбата на римския поет, така че да създаде едно стихотворение, което да е насочено към съвременните читатели, подкопавайки точните, литературно безупречни, но скучни преводи на академични преподаватели, декларирайки, че задължение на преводача на класически поетични текстове е обновяването им, с цел да докоснат и очароват аудиторията на нашето време.