В третото десетилетие на 21-ви век, взаимодействието между изкуство и общество остава по-силно от всякога. Появата на новите медии и социополитическите развития през втората половина на 20-ти век определят прехода от Модернизма към Постмодернизма за културната теория и изкуството. С постепенната доминация на цифровите медии и общата употреба на интернет, цикълът на Постмодернизма приключва сравнително бързо, в началото на 21-ви век. След това се определя от постхуманистични концепции.

„Не можеш да изживееш едно произведение на изкуството два пъти, както не можеш да влезеш в една и съща река два пъти.“ С тази фраза, Соргнер ни въвежда в формулирането на нова теория за изкуството, чрез постхуманистичната философия, с фокус върху съвременните форми на визуални и аудиовизуални изкуства, като биохудожество, перформанс, инсталация и всички форми на създаване с цифрови медии.

Соргнер, в тази изключително уникална книга, се опитва да направи смяна на парадигмата, да обърне представите, да приеме концепцията за постоянното ставане. Неговите аргументи са политически и силни от гледна точка на философски диалог, който открито сближава всички постхуманистични течения на мислене и знание (Критически постхуманизъм, Трансхуманизъм и Субхуманизъм), през някои от най-важните произведения на съвременната аудиовизуална творба с нови медии и най-известните художници.