Един от най-важните научни въпроси днес е: Каква е връзката между човешкия ум и останалата част от вселената? С други думи, как може —в същност безсмисленият— свят да съдържа значения?

Подходът към този въпрос от страна на невробиологията е, че умствените функции са част от физическия свят, че инструментът за тяхното разбиране е рационалността и че "машината на ума" е мозъкът.

Мозъкът на човека е най-сложната структура, която съществува във вселената, която познаваме, и е резултат от процеси, които са се осъществявали в продължение на милиони години еволюция. И мозъкът на всеки от нас е резултат от съвместното действие на гените му и опитите му, особено тези през ранните етапи на живота му.

Изключително трудно е да разберем структурата и функционирането на мозъка, защото, в пълно противоречие с продуктите на изкуствения интелект, мозъкът не е създаден с цел да се постигне конкретна цел въз основа на принципите на конкретен дизайн. Природният отбор, тоест машината на еволюцията, е единствено отговорна за неговото създаване.