В Амохостос, в болницата. Живея. Дишам. С непоносими болки в крака си, но дишам. Това има значение. Целият ми бедрен мускул беше разрушен, лекарите се бореха часове наред да го оправят, и пак не бяха сигурни. Изгубих много кръв, но за щастие не беше засегната бедрената артерия, така ми казаха, иначе нямаше да успея да стигна дори до вратата на болницата онзи ужасен нощ. Да. Живея. Дишам. И това е единственото, което има значение. Три денонощия бях в делириум. Три денонощия преживявах отново и отново един и същ кошмар. Всеки път, когато затварях очи, може би и когато ги държах отворени, винаги бях там, в квартала на многоетажните сгради, на мястото на трагедията и страданието. Пред мен ги виждах. Мъжете с маски и оръжия. Баща ми, Константис. Брат ми, Яннис. Прави. А после повалени. Всеки път. Дори след операцията. Футболистите и хората от Прометей ме бяха донесли от квартала на многоетажните сгради. Бяха донесли кола, легнах на задната седалка и ме закараха в болницата в Амохостос. Не помнех много, бях без съзнание. Само исках да питам. Отново и отново да питам същото нещо. Дали са живи или са загинали. Никой не ми отговаряше.
19
98
€
20 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
Доставка
до ср, 22 юли
Безплатно до Skroutz Point
или
3,00 €
цена за доставка
Искате ли го във вторник?
