«Няма връщане назад. Не мога дори да те погледна…»
Сълзите се стичаха безутешно по лицето му. Как можах да му причиня това? Думите му се забиха като ножове в сърцето ми, разбиваха ме. „Не знам какво да кажа“, казах, опитвайки се да овладея паниката, която заплашваше да ме завладее. Не можеше да ме остави… Нямаше да ме остави, нали?
Очите му се задържаха настойчиво в моите, погледна ме с омраза, с презрение, по начин, по който никога не съм очаквала да ме погледне. „Свършихме“, прошепна съкрушено, но решително. И с тази една дума светът ми се обви в гъста, мрачна и самотна тъмнина, в затвор, специално създаден за мен. Но го заслужавах, този път наистина го заслужавах.
НАЙ-ПОСЛЕ НАВЪРШВАХ осемнадесет. Все още помнех как единадесет месеца по-рано броях дните, докато успея да стана пълнолетна, да вземам решения за себе си и да напусна това място. Очевидно нещата вече не бяха като преди единадесет месеца. Всичко беше толкова различно, че ми се струваше невероятно дори само като го мислех.
Не само че бях свикнала с живота си тук, но вече не можех да си представя да живея в друг град. Бях успяла да намеря мястото си в училището и в семейството, с което ми се беше паднало да остана. Всички тези препятствия, които трябваше да преодолея – не само през тези месеци, а от момента, в който се родих – ме бяха направили по-силна. Или поне така си мислех.
18 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
бъдете първият, който остави коментар