Съкращаването на света (1969) идва да допълни поетически и политически, като трета част, Общата песен (1950) и Геройската песен (1962). Семена от ценности и идеи от тези две произведения отново дават плодове, но почти абсолютният оптимизъм на поета отстъпва тук пред нехуманността и безжалостните исторически събития, които изменят човека и вродените идеи и водят до унищожение, до съкращаването на света.

Всичко, което пише в тази книга Неруда, той счита за "дълг на поета в обществена полза, отколкото на чистия поет". Въпреки изразените горчивини, той отново заявява непоколебимата си вяра в комунистическото бъдеще на човечеството след съкращаването на века: осъзнаването от страна на хората, които ще останат, на реализирания катастрофа ще доведе до нов хуманизъм, до осигуряване на всекидневния хляб за всички, до утвърдяване на радостта, до творческата сила на любовта, до високите произведения на слово и изкуство.