Помогнах му, първоначално с въпроси, хипотези и мек глас. С хирургически движения, толкова внимателно, колкото когато се опитваш да докоснеш полузатворена черупка, която щом я приближиш, затваря, исках да се доближа до него, да науча историята му. Знаех, че по всяко време мога да го загубя. Това винаги е едно от основните неща, по които работим в психотерапията. Да омекотим защитите си, да осъзнаем, че да се огъваш не е слабост, а сила.

Разпарчетосани пътища и пътеки, които са се срещали в терапевтичната стая, се съединиха и съставиха тези маршрути, с единствената цел онзи, който ще ги прочете, да срещне себе си, съседа си, детето или родителя си, онзи, който е избрал да вървят заедно и онзи, който е оставил зад себе си, но го носи вътре в себе си.

Често хващате себе си да търсите кой е виновен, критичната майка, дистанцираният баща, непоследователният бивш, отказалият се настоящ... Не го правете. Не търсим виновник. Искаме да разберем, защото разбирането е и първата стъпка към спасението.

С ценен инструмент знанието за клиничната психология, но същевременно с прост и лесно разбираем език, историите целят да направят смела гмурка в сложната и многоцветна човешка душа.