Просвещението се счита за най-решаващото течение в мисленето в Европа след Средновековието. То представлява учредителния акт на модерността. Това течение обаче има и една тъмна страна, която до неотдавна не беше широко известна. Става въпрос за расизма и етническата дискриминация.

Иконите на Просвещението са се поддали на расови предразсъдъци, с днешни термини – на расизъм, особено срещу чернокожите и коренните народи. Този парадокс възниква въпреки техните възгледи за общото човечество, равенството и свободата между всички хора, за човешките права и въпреки техните позиции против робството.

В тази книга се разглежда този парадокс, като се обръща подробен поглед на Лок, Монтескьо, Волтер, Хюм, Кант, Хегел, Джеферсън и други, както и на видните учени на Просвещението. Освен техния расизъм, който е подробно документиран, се поставя въпрос дали общото им творчество трябва да се счита за расистко или не.

Представени са и нерасистите, които макар и по-малко на брой, също са големи фигури на Просвещението, като Русо, Дидро, Елвециус, Пейн, Кондорсе, Смит, Хердер, Бентъм и други. Книгата завършва с въпроса: „защо расизмът в Просвещението“?