Щом се приближих до него, видях, че бузите му бяха мокри от сълзи.
„Опитах“ каза той между хлипанията си. „Полетяха над нас, бяха много, и ги целих, но не успях. Исках да чуете, че поне направих всичко възможно, затова свалих пушката и стрелях. Когато птиците отлетяха и погледнах надолу, видях Дог паднал там.“
„Мъртъв?“ го попитах.
„Не“ каза Карл и сега започна да плаче истински. „Но... скоро ще умре. От устата му тече кръв и двете му очи са ужасни. Легнал е на земята, хлипа и трепери.“
„Бягай“ казах.
Побягнахме и след няколко минути видях нещо да се движи в риеките. Опашка. Опашката на Дог. Кучето ни помириса, че сме дошли. Застанахме над него. Кучешките му очи бяха като разляти жълтъци.
„Свърши“ казах. Не защото съм някакъв ас във ветеринарната медицина, както изглежда, че са всички каубои в уестърните, а защото, дори и да успееше Дог, не заслужаваше да живее като сляпо ловно куче. „Трябва да го убиеш.“
„Аз?“ извика той, сякаш не вярваше, че съм предложил на него, на Карл, да убие нещо.
Погледнах го. Малкия си брат. „Дай ми ножа“ казах.
Протегна ръка и ми даде ловния нож на баща ни.
78 бонус монети
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
бъдете първият, който остави коментар