Някъде около двеста и петдесет истории, в голямата си част взети от гръцката митологична наследственост, се подреждат в Превъплъщенията на Овидий (43 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.). Тази най-известна и най-продавана митологична енциклопедия на Запада представя вселена, в която всичко – органична и неорганична материя, богове и хора и всичко между тях – е в състояние на трансформационна тревога.

Божества, които понякога действат произволно, а в други случаи възстановяват правосъдието, пишат трансформационния епилог на истории за романтична страст, грижовна солидарност, безцелен арогантност и крайни чувствености, докато разказваческият тон прави „квантови скокове“ в целия спектър от искрено трагично и епично до бурлеска и пародия.

В овидиевата им версия, гръцките митологични знаменитости придобиват архетипна стойност за художници, скулптори, композитори, литератори и психоаналитици, докато по-ново време трансформационният континуум между физическия свят и човешкото състояние привлича интереса на дълбоката екология.

След селективните пътеки в Тела, които промениха външния си вид (Гутенберг, 2009), този превод завършва маратона от около 12 000 стиха на най-странната, но и най-продаваната, от епичните композиции на елино-римската античност.