Нон от Панополис в Египет, който е живял през пети век след Христа, създава последната велика епическа поезия на античността. "Дионисиака", в четиридесет и осем книги, основно се занимава с похода на Дионис срещу индийците; обаче поетът успява да включи всички приключения на бога (както и много други митологични елементи) в разказ, който започва с хаоса в небето и завършва с обожествяването на короната на Ариадна. Дивото веселие, вдъхновено от бога, със сигурност се отразява в стила на поета, който е бароков, екстравагантен и безграничен. Изглежда, че Нон, в по-късните си години, става християнин, тъй като в явен контраст с "Дионисиака", поема, която открито се занимава с класически митологии и излъчва езическа светоглед, има хекзаметров парафраз на Евангелието от Йоан, приписван на него. Изданието на Народната библиотека на "Дионисиака" е налично в три тома.