И чух една жена, една обикновена ежедневна жена, да разказва за преживяното от нея. За това, което е изтърпяла и издържала. Нейните думи ме разтърсиха. Някои детайли от историята на живота ѝ, онова, което осмели да каже с треперещия глас на истината си пред онзи журналист, придобиха плът и кръв в мен. И станаха мисли, а после думи, изречения. Така точно се роди „Не вярвай на истината“. Опитах се да усетя героинята си, докато пишех. Опитах се да си представя трагичността на нейните моменти. Трудно. Много трудно. В един момент замръзнах. В един момент спрях да пиша. Дори да мисля за историята. И тогава реших да „играя“ една игра със себе си. Натиснах се да не вярвам в истината на живота на тази жена. Защото, ако не играех тази игра, ако не се опитвах да не вярвам в истината на живота на героинята си, не мисля, че щях да мога да завърша книгата. Само така успях да пътувам заедно с нея. Само така успях да я оправдая. И да ѝ помогна да продължи живота си. Колкото от вас, приятелките на сърцето ми, сте майки, ще ме разберете напълно. Невъзможно е да се вживееш в кожата на жена, която е извършила, несъзнателно, такъв ужасен, такъв отвратителен акт, ако не се опиташ да не ѝ повярваш.
Опитах се да си представя, че пиша някаква приказка. Този път обаче не за деца, а за възрастни. Така стана по-лесно. И така много лесно открих и заглавието на книгата. Въпреки че във всеки мой роман се боря дълго, за да намеря подходящото заглавие, този път то се роди изведнъж. „Не вярвай на истината“, казвах и повтарях на себе си, казвах и повтарях на самата си героиня. За да може да издържи. За да мога и аз да се успокоя, да я усетя, да разбера постъпките ѝ, да се вживея в живота ѝ, да разкажа историята ѝ, да ѝ предложа изкупление, може би и да ѝ простя. „Не вярвай на истината“ е вторият роман в писателската ми кариера. Издаден е през 2007 г. И сега отново пътувах в тази завладяваща история на една жена, която ѝ се е паднало да преживее нещо толкова трагично. Заради вас.
