"Искам да умре! Искам да изчезне от живота ми сега! Ако има бог, той ще я вземе и ще ме освободи!"

Марилия трябваше да бъде внимателна какво си пожелава.
На прага на тридесетте, когато всичко в живота ѝ се обърна с главата надолу, тя откри колко много човек може да съжалява за желанието, което е направил.


Марилия, Тита, Парис и Фотис. Групата от четирима. Малко преди и малко след тридесетте. Всички те, всеки по свой начин, се изправиха пред другата страна на любовта. Тази, която потиска, брутално злоупотребява, лишава от индивидуални свободи и в крайна сметка, измъчва.
Техните отношения преминават през огън и желязо, но тяхната тайна да издържат и продължат е една дума: Заедно.
Защото приятелите, в повечето случаи, са семейството, което избрахме да създадем.

• Сложни семейни отношения: Книгата изследва дълбоките и често противоречиви динамики в семейството, очакванията, разочарованията и скритите тайни, които оформят героите.

• Последиците от нашите избори и желания: Разказът подчертава как решенията, дори най-импулсивните желания, могат да имат непредсказуеми и решаващи въздействия върху нашия живот и живота на хората около нас.

• Силата на приятелството и търсенето на любов: През трудностите приятелството се появява като подкрепа и източник на сила, докато героите изпитват както нежните, така и тъмните страни на любовта.

• Защото това е история, която отразява завоите на живота и вътрешните конфликти, които всички ние изпитваме в даден момент.
  
• Защото се занимава със сложността на човешките взаимоотношения, от семейните връзки до силните приятелства и романтичните приключения.
  
• За да проследите пътуването на Марилия и нейните приятели, докато се изправят пред трудни предизвикателства, откривайки силата, скрита в тях.

„Никога няма да се върнем, татко!“ му каза тя.

„Няма да отглеждам детето си в страх кога турците ще го изколят или кога ще му вземат имота и ще го изгонят! Така или иначе, всичко накрая ще попадне в техните ръце! Поне по този начин ще съм ги продала, няма да са ми ги взели насила! И ако искаш да ме послушаш, направи като мен и ела с мен!“

Баба Василики беше толкова решителна, че дядо Леандрос не можеше да повярва на очите си, когато я видя на вратата си със сина им в ръце. Той описваше сцената ту със смях, ту със сълзи от гордост към жена си.

„Никога няма да забравя погледа в очите ѝ. Очите ѝ хвърляха светкавици! Косата ѝ беше разрошена от трудности, беше уморена, устните ѝ стиснати, а горкият Патрокъл беше посинен от плач. Безстрашната жена беше скрила всички златни монети по детето! Дори в обувките му! Беше извадила подметките, сложила монетите вътре и ги залепила обратно, така че детето не можеше да ходи. Малкото му палтенце тежеше килограми и дори беше зашила монети в шапката му. Отне ни два дни да ги намерим всичките. Баба ти беше необикновена жена!“ винаги завършваше той, избърсвайки сълзите си, всяка една — остро парче стъкло за сърцето му. Това сърце издържа само още една година след загубата ѝ. Накрая се пръсна и отиде да я намери в Рая, когато бях на петнадесет години.

Лена Манда е родена в Истанбул и постоянно живее в Капандрити. Тя е учила за учителка в детска градина, но се занимава с писане, куклен театър и радио.

• Тя имаше трупа за куклен театър, писала и адаптирала приказки и работила като директор и водещ на радиопрограми.

• Тя беше наградена с "Автор на годината 2009" от списание Life & Style. Нейните произведения са преведени на турски, албански и китайски, а "Валс с дванадесетте богове" стана телевизионен сериал.