Книгата „Души от Лукум“ беше за мен истинска изненада. Кратките ѝ истории не са просто разкази – те са парченца живот, спомени и образи, които съживяват Андрос, Корти и неговите хора. През страниците ѝ се почувствах сякаш вървя по уличките, усещам мириса на морето и вкусвам простотата и сладостта на традицията, точно както лукумът от заглавието.

Какво ми хареса:
Непосредствеността и топлината на писането. Всяка история, колкото и малка да е, крие душа и емоция. Книгата ми донесе радост, носталгия, но и вълнение. Все едно отвори прозорец към миналото, но едновременно говореше и на моята собствена душа.

Какво не ми хареса:
Честно казано, не намерих нещо, което да ме разочарова – единственото ми „оплакване“ е, че исках да има още повече истории!

Заключение:
„Души от Лукум“ е книга, която не просто се чете, а се преживява. Тя е изпълнена с любов към мястото и хората, и оставя сладък вкус, който остава. За мен заслужава ⭐⭐⭐⭐⭐.