Един много горещ ден през август 1994 г. жена ми ми каза, че ще отскочи до Rite Aid, защото ѝ беше свършило лекарството за синузит – тогава се изискваше рецепта от лекар, а днес мисля, че го взимаме директно от касата. Бях приключил с писането за деня и предложих аз да отида да ѝ го взема. Тя ми благодари, но каза, че иска по същия повод да вземе и няколко парчета риба от съседния супермаркет; с един куршум – два заека, както се казва. Изпрати ми въздушна целувка с дланта си и излезе. Следващият път, когато я видях, беше на екран. Така става разпознаването на тела тук в Дери – обикновено не минаваш през подземен коридор със зелени плочки по стените и дълги флуоресцентни лампи на тавана, не се отваря чекмедже в хладилника, за да видиш голо тяло; просто влизаш в офис с табела "ВХОД ЗАБРАНЕН ЗА НЕСЛУЖЕЩИ", гледаш екран и казваш да или не.

Rite Aid и Shopwell не са дори на миля от нашия дом. Намират се в малък квартален търговски център, където има също видеотека, книжарница за употребявани книги с името "Разпространи го" (вършат добра работа с моите стари меки корици), Radio Shack с електроника и фотоателие Fast Foto. Това е в Ъп-Майл Хил, на кръстовището на Уитчъм и Джаксън. Тя паркира колата пред видеотеката Blockbuster, влезе в аптеката и беше обслужена от Джо Уайзър, нашият фармацевт по онова време; сега работи в Rite Aid в Бангор. Преди да си тръгне, си купи и шоколадов десерт с парченца маршмелоу във формата на мишка. По-късно го намерих в чантата ѝ. Разопаковах го и го изядох, седнал на кухненската маса, с разсипаното съдържание на червената ѝ чанта пред мен, и се почувствах сякаш приемам Свето Причастие.