Александър III не беше просто военачалник, който очерта хода на историята. Той беше македонският цар и предводител на гърците, който с визията, образованието и смелостта си разпространи гръцката култура от Пела до пределите на Изтока.

Чрез живо повествование и солидна историческа документация тази книга развива нишката на гръцкото наследство на Александър. Родът му беше гръцки. Езикът му беше гръцки; винаги носеше със себе си Илиадата с бележките на учителя си, Аристотел. Възхищаваше се на Ахил и смяташе себе си за новия Ахил и избавител-отмъстител на всички гърци.

Образованието и боговете му бяха гръцки. Основаваше многобройни гръцки градове и утвърди Коина като език на обширното си царство. След края му настъпи Елинистичният период, който доведе до разпространението на гръцката култура. Където стъпи Александър, там поникваше елинизъм.

Книгата „Александър Гъркът“ не е само исторически аргумент; тя е вик на памет и почит срещу фалшификациите, напомняне, че без корени няма бъдеще.

Колкото и външни гласове да се опитват да изтрият гръцкото наследство на Александър и древните македонци, толкова по-силно ние трябва да отговаряме: Александър Македонец, Александър Гърк.