Всеки човек има образ за себе си, своите предци и, по-широко, за своята генеалогия. Този образ се формира по време на възпитанието му, от историите, които разказват родителите, дядовците и бабите му; от традициите, обичаите и нравите, с които се е запознал и които евентуално е приел; но и от историята, която е научил в училище и другаде за произхода на общността, към която вярва, че принадлежи.

За нас, гърците, понятието за национален произход и идеята за непосредствена приемственост от древна към съвременна Гърция обикновено се считат за много важни. Уроците по история в училище и възприятията, с които сме израснали, допринасят за това. Въпреки това, в какво точно се състои тази приемственост? От една страна, това е културна приемственост, съсредоточена върху гръцкия език. Това е и географска приемственост, тъй като на територията на съвременна Гърция са се случили може би най-значимите исторически събития на Древна Гърция. Наскоро обаче в дискусията бе добавена и друга приемственост, която много хора вярват, че окончателно потвърждава връзката между древните и съвременните гърци: приемствеността чрез ДНК.

Тази книга се опитва да изясни връзката между ДНК и националната идентичност. Чрез подробен преглед на съответните научни изследвания и интердисциплинарен анализ на темата, тя проверява доколко са валидни твърдения от типа „гръцко ДНК“. И още, да отговори на въпроси като: Какво могат – и какво не могат – да ни кажат данните от ДНК? Съществуват ли генетични нации? Може ли наистина ДНК да хвърли светлина върху нашия истински произход? Тази книга идва да изясни на всички нас какво точно можем, но и какво не можем, да научим от ДНК за това кои наистина сме.