„Баща ми ме направи човек, а майка ми – писател.“ Завръщането на един син за няколко дни в бащиния дом в Атина. Връзката с неговата 92-годишна майка, която винаги очаква своя изгнаник в Швеция. Комуникацията с покойния баща чрез дневник, който разказва за семейните корени в изгубена родина – Понт, разкривайки пътя на едно семейство през 20-ти век.

Търсенето на идентичност на човек, който е чужденец навсякъде, живеейки между две родини – тази, в която е роден, и тази, в която е създал свое собствено семейство – между две култури, два езика и две традиции. Автобиографична преразказ за това колко е трудно да емигрираш, сбогувайки се с любимите си, както и колко е трудно да останеш на място, където чувстваш, че не си желан.

И, най-вече, почит към майката, чиято любов е отпечатана на страниците на тази книга по незабравим начин. „Тодорис Каллифатидас притежава умението да разказва история с естественост, сякаш се е разиграла спонтанно, без да се задушава в психическия поток на човек, който всъщност се бори за оцеляване.“ Марио Варгас Йоса