«Густав Асенбах или фон Асенбах, както официално се е наричал от петдесетия си рожден ден, излязъл от дома си на Принц-Регент-Щрасе в Мюнхен един пролетен следобед на 19.. - година, която месеци наред показваше на нашия свят толкова заплашително лице - за да направи сам по-дълга разходка. Раздразнен от трудната и опасна работа на сутрешните часове, която изискваше точно сега максимално внимание, благоразумие, проникновение и строгост на волята, писателят не успял, нито след обяда, да прекъсне продължението на творческото движение вътре в себе си, онзи motus animi continuus, който според Цицерон е същността на красноречието, нито намерил облекчаващия сън, който с нарастващото изтощение на силите му вече му бил необходим веднъж на ден.
Така че веднага след чая потърсил откритото пространство, надявайки се, че въздухът и движението ще го освежат и ще му помогнат да прекара продуктивна вечер. Беше началото на май и след няколко дъждовни и студени седмици дошло едно фалшиво лято. Английската градина, макар и все още да имаше само първата си нежна зеленина, беше пълна с прах от хората и колите.
В Аумайстер, където го бяха довели все по-отдалечените пътеки, Асенбах хвърлил поглед към градината на ресторанта, на края на която стояха няколко каруци и таксита, поел по пътя за връщане през нивите извън парка, докато се стъмваше, и чакал пред Северното гробище трамвая, който щеше да го отведе обратно в града.»
10 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
бъдете първият, който остави коментар