Регионът на произход на ечемика е Близкият изток, както и източната част на Балканите. Най-ранната историческа находка на ечемик датира от 10 500 г. пр.н.е. От 8 000 г. пр.н.е. в Древен Египет, ечемикът се появява като див ечемик (Hordeum vulgare), а от около 7 000 г. пр.н.е. започва селективното му отглеждане в самия Древен Египет. От около 5 000 г. пр.н.е. ечемикът се култивира и в Централна Европа.

Ечемичното брашно се смилa с традиционна каменна мелница. Бавният процес на смилане запазва качествата на зърнените култури, което води до брашно с по-високо качество в сравнение с брашната, получени чрез индустриално високоскоростно мелене, при което пшеницата се нагрява до температури от 80 градуса.

• Състав: Съдържа 7 незаменими аминокиселини и витамин B3. Богато е на фибри, но без захарите, които се намират в бялото пшенично брашно.
• Ефекти: Ечемикът е засищащ, полезен за храносмилането и осигурява енергия за натоварен ден. Съдържа още окттраинол, антиоксидант, който влияе върху нивата на холестерола и подпомага възстановяването на здравето на сърдечно-съдовата система. След ядене на храна, съдържаща ечемик, нивата на глюкоза в кръвта не се повишават. Предотвратява образуването на тромби.
• Употреба: Използва се за приготвяне на хлебни и сладкарски изделия.