„Докато слънцето трае“ проследява характерния работен процес на Жозелито Вершаве: изграждане на постоянно разрастващ се архив от фотографии от ежедневни срещи, скициране на идеи и черпене от този пул от образи за оформяне на нова история. За тази книга фотографиите създават свят, който изглежда близо до своя край. Те пулсират с мека меланхолия, сякаш самата светлина отброява последните си мигове.

Заглавието е заето от „Космикомици“ на Итало Калвино, където слънцето приближава своята смърт и човечеството се подготвя за своята. Все пак, в разказа на Калвино крайният момент не е само трагедия — той е също яснота, странен мир, който идва от осъзнаването на преходността на живота. Работата на Вершаве носи същата двойственост: напрежение между продължаване и срив, оптимизъм и изчезване, красота и сигурността, че тя няма да трае. Тази осцилация между стремеж и съмнение оформя всяка страница на книгата и резонира с нашия настоящ момент — когато темата за края на света се усеща по-малко като фикция.