Защо дьо Гол, живата легенда, приема поканата на застаряващия Франко през 1970 г.? Противоречив анекдот или разкриващ факт? На пръв поглед Франция, обявена за страна на човешките права и земя на изгнание за хиляди антифранкистки активисти, не преговаря с диктатура. Въпреки това, противно на всяка интуиция, изчезването на Франко и пътят към демокрацията усложняват франко-испанските отношения.

От гледната точка на Ке д’Орсе, това, което се развива между 1957 и 1979 г., е завръщането на Испания към демократична Европа с пазарна икономика, подтиквано от Студената война. Това завръщане не е линеарно, а белязано от отстъпления и назадъци. Основният въпрос е да се изучат препятствията и напредъците в съседство, изпълнено с недоверие. Испания е по-малко маргинална, отколкото изглежда, докато френската дипломация се преоформя, за да извоюва място в иберийски театър, стимулиран от амбициите на Бон, Брюксел, Лондон, Рим и Вашингтон.

Накрая Испания се превръща за Франция в лаборатория на дипломацията на паметта, където всеки актьор преписва, за съвременни цели, по-близка или по-далечна история, понякога братска, често конфликтна. Стратегията, индустрията, търговията и паметта се преплитат в това наслагване на мащаби и интереси, където всяка страна разчита на влиятелни емисари. Против всички прогнози именно Мадрид, а не Париж, задава темпото за това обновление на диалога, перспективата и практиките.