Маргарита, на шестдесет години, живее почти сама. Миналото изглежда подредено, докато Демостен се появява отново в живота ѝ – човекът, който беляза цялото ѝ зрял живот.

Той ѝ моли да остане до него в труден път: той е диагностициран с Алцхаймер. За да се задържи в паметта, той пише. Бележки, мисли, малки разкази за живота си. Той ѝ ги доверява.

От тези страници се разкрива тяхното общо минало: моментите, които ги свързаха, мълчанията, които ги разделиха, хората и събитията, които ги белязаха.

Маргарита чете и си спомня. Отново се изправя пред преживяното – и пред онова, което никога не беше казано.

Сега трябва да реши:

дали ще го държи близо до себе си до края?

И обръщението „Скъпа Маргарита“ от Демостен… някога ще се промени ли?