Тази монография се опитва да разгледа някои въпроси от историята на лингвистиката, които смятаме за полезни и значими, базирани на повествователен подход към анализа и описанието им. Тези теми включват научното наследство на Вилхелм фон Хумболт, значението му за германската философия на езика от 18-и до 20-и век, проблема за взаимодействието между езикова общност и светоглед, започнат от Хумболт, езикът и расата, възприемането на личността и идеите на Хумболт в нацистка Германия, както и съдбата на онези концепции, които в различна степен се възприемат като негови предшественици (движението „Дума и нещо“, естетическия идеализъм на Карл Фослер) и се опитват да оцелеят под натиска на нацисткия режим. Отделна глава е посветена на езиковите идентичности в „Третия райх“.