„Колебаейки се между колективното и индивидуалното, между истината и лъжата, между миналото и настоящето, между реалното и въображаемото, използвайки символи и похвати като трансформация или преобличане, Танцьорът в маслиновата горичка е опит за изследване на връзката на човека с Историята, но също така и пътешествие към саморефлексия.“
Катерина Костиу, Η Καθημερινή

„Танцьорът в маслиновата горичка е приключение с антропологическа дълбочина, поетично есе върху съществуването… Пример за майсторство във всяко отношение, този роман съчетава свежестта на вдъхновението с съвършенството на техниката.“
Ники Костиу, списание Ρεύματα

„Елементите на тематиката на Григоряди следват вътрешна икономия, докато наклонността му към символи (кавфическо – отчуждаващо – потекло на Мирон, мистичният характер на неговото скитане в маслиновата горичка извън града, или по-общо поетичната идея за танца) не го води към празни абстракции и поучителни похвати в речта или действията на героите му.“
Вангелис Хадживасилиу, Ελευθεροτυπία

„Роман-катализатор, не само за героите, но и за читателя.“
Елени Гика, списание Βιβλιοδείκτης του Εθνικού Κέντρου Βιβλίου

„Танцьорът в маслиновата горичка върви по пътя на модерността: главният разказвач не само се обръща към автора, така че е напълно ясно, че не се идентифицира с него, но и авторът повърхностно отстъпва ролята на „всевиждащ“ и участва като литературен персонаж в развитието на сюжета.“
Димитрис Кокорис, списание Αντί