Показва честотния диапазон, който един микрофон може да улови, и се изразява в херцове (Hz). Колкото по-балансиран е диапазонът, толкова по-естествен и чист е звукът.

Примери за употреба:

• 100 – 10 000 Hz до 200 – 12 000 Hz: Акцент върху разбирането на речта, с ограничени ниски и много високи честоти.
• 50 – 14 000 Hz до 80 – 16 000 Hz: Баланс между обем и чистота. Идеално за live изпълнения и динамични микрофони.
• 40 – 15 000 Hz до 50 – 18 000 Hz: Богат, естествен гласов звук. Подходящо за подкасти, радио и стрийминг.
• 20 – 18 000 Hz до 20 – 20 000 Hz: Пълен спектър с висока детайлност и „въздух“. Идеално за студийни записи.
• Под 20 Hz & над 20 000 Hz: Разширен технически диапазон за специализирани студийни приложения.

Показва колко „лесно“ микрофонът предава сигнала си към оборудването (конзола, звукова карта, усилвател). Изразява се в Ohm (Ω).

• Ниско съпротивление (≤ 600 Ω): Стабилен сигнал, по-малко шум, идеално за професионално оборудване и дълги кабелни разстояния.
• Средно съпротивление (600 – 1.000 Ω): Добър баланс, често срещано при live и обща употреба.
• Високо съпротивление (> 1.000 Ω): По-чувствително към загуби и шум, обикновено при по-старо или специализирано оборудване.

Показва разликата между полезния сигнал и шума на микрофона. Колкото по-висока е стойността в dB, толкова по-чист е звукът. Микрофон с ниско SNR може да звучи „шумно“, особено в тихи среди или при запис на звуци с ниска сила. Обратно, високото SNR означава, че шумът е минимален спрямо желания звук, което осигурява по-професионален, чист и детайлен резултат – идеален за студио, вокали или висококачествен запис.

• 35 – 60 dB (Ниско SNR): Има забележим шум. Подходящо за неангажираща употреба или силни източници.
• 60 – 90 dB (Средно SNR): Добър баланс между сигнал и шум. Подходящо за живи изпълнения и обща употреба.
• 90 – 110 dB (Високо SNR): Много чист сигнал с минимален шум. Идеално за студио, вокали и висококачествен запис.