„Възроди се звярът в него!“ Така казваме, когато някой върши зло. Но защо не и когато прави добро? Франс дьо Ваал разисква този въпрос, изследвайки биологичните основи на една от най-ценените черти на човечеството: морала.

Основавайки се на поредица от лекции в Университета Принстън, книгата включва коментари от философите Питър Сингър, Кристин М. Корсгард, Филип Кичър и автора на научни произведения Робърт Райт. Това провокативно произведение твърди, че съвременната еволюционна биология възприема прекалено мрачна гледна точка за естествения свят, акцентиравайки на нашите „егосистични“ гени.

Науката така усилва двойната ни склонност да обвиняваме природата за лошите си дела и да наричаме всичко добро, което правим, „човешко“: търсейки произхода на морала не в еволюцията, а в човешката култура, тя настоява, че сме морални по избор, а не по природа.

Като предоставя впечатляващи доказателства от обширните си изследвания за поведението на приматите, дьо Ваал оспорва „теорията на покритието“, според която моралът не е нищо повече от бедната обвивка на иначе зла природа.

Черпейки както от Дарвин, така и от свежи научни постижения, той признава продължителността между човешкото и животинското поведение и обяснява как сме се развили от дълга серия животни, които се грижат за слабите си членове и участват в сътрудничество чрез взаимни размени.