«Някои знания могат да играят централна роля в формирането на духа и в подобряването на нивото на културата на човечеството. Но логиката на печалбата подкопава из основи институциите (училища, университети, изследователски центрове, лаборатории, музеи, библиотеки), както и познавателните области (хуманитарни и научни), чиято стойност подчинява на принципа „знанието за знанието“ и не на принципа на непосредствена или практическа ефективност. […] Ако слушаме само сирените, които пеят за примамката на печалбата, ще създадем просто едно множество без памет, което ще загуби смисъла на живота, а и на самата реалност». NUCCIO ORDINE

Удобството на знанието, което не е свързано с непосредствено всяка утилитарна цел, но играе решаваща роля в формирането на духа и в културата на човечеството, беше темата на лекцията на философа и професора Нучо Ордине [Нучо Ордине], която се проведе в понеделник, 5 октомври 2015 г. в Мегарон Музикс Атина в сътрудничество с Благотворителната фондация за социална и културна работа (К.Ι.К.П.Е.).

Настоящото двуезично издание представлява печатна запис на текста на речта на видния италиански учен в Атина (голям специалист по творчеството на Джордано Бруно и издател на Съчиненията му) и подчертава необходимостта от култивиране на хуманитарните науки, класическите езици, въображението и изкуствата, използвайки откъси от текстове на Дейвид Фостър Уолъс, Маркес, Виктор Юго, Айнщайн, Какузо Окакура, Джордж Бърнард Шоу, Юрсенар, Джон Лок, Сен Екзюпери, Монтескьо, Платон и др. Прекрасно пътешествие в мисълта и знанието през вековете.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Нучо Ордине (Диаманте, Италия, роден 1958) е преподавател по италианска литература в Университета на Калабрия. Трите му изследвания, свързани с Джордано Бруно, са преведени на единадесет езика, сред които китайски, японски и руски: La caballa dell ’ asino (1996), La soglia dell ’ ombra (2009) и Contro II Vangelo armato (2009). Той е публикувал също и: Teoria della novela e teoria del riso nel Cinquecento (2009), Les rendez - vous des savoirs (2009), Trois couronnes pour un roi (2011, Bompiani, 2014), Les portraits de Gabriel Garcia M á rquez (2012).

Той е стипендиант в Центъра за изследвания на италианския ренесанс на университета Харвард и в Александър фон Хумболт Стифтунг, а също и гост-преподавател в различни изследователски центрове и университети в САЩ (Йейл, NYU) и в Европа (EHESS, ENS, Париж-IV Сорбона, CESR в Турс, IEA Париж, Warburg Institute в Лондон, Макс Планк в Берлин).

През 2010 година е обявен за почетен член на Института по философия на Руската академия на науките, а през 2012 г. е награден „honoris causa“ от Universidade Federal do Rio Grande do Sul ди Порто Алегре. През 2009 г. е удостоен във Франция с Академичния Феникс, а през 2012 г. президентът на Френската република му връчи ордена на Легиона на почетта. През 2010 г. президентът на Италианската република го обяви за кавалер на Ордена на заслугите на Италианската република.

Във Франция той ръководи с Ив Ерсан три поредици на класическите (Les Belles Lettres) и в Италия поредицата „Класики на европейската литература“ (Bompiani). Той пише статии за Corriere della Sera.

През 2014 г. в Издателство „Агра“ излезе книгата му „Удобството на безполезното“, в превод на Антаий Хрисостомидис.