Издателство „Малката мечка“ представя в серията си есета книгата на Насо Вагена, „Изкривяването на Кариотакес“, втора редакция, обогатена с две допълнителни изследвания („Кариотакес и петнадесетосъставният стих“ и „Т. К. Папацонис и авангардността“).

В текстовете, които обогатяват втората редакция, се развиват наблюденията, свързани с техниката на кариотакесовата поезия, които бяха включени в първото издание.

Насо Ваген пише за поезията на Кариотакес: „Поезията на Кариотакес е поезията на чувствата на една индивидуална човешка ситуация, която успява да се издигне на онтологично ниво, без помощта на своята двойна свързаност с колективен опит, както се случва с поезията на Сеферис. Освен това: това е поезията на изразителността, която успява да предаде усещане за поетичен модернизъм, подобен на модернизма, в противоречие с традиционната си техника. Как се случват тези неща, е удивителна мистерия. В разгадката на тази сложна мистерия трябва основно да насочат вниманието си всички критици на Кариотакес, които смятат, че литературната критика на неговото творчество е нещо повече от формулирането на антисефиристични чувства...“