«И още повече се изчервява!»

Панджийо се обърна, готов да го подиграе. Да му каже, че мисълта му се е замъглила от книгите и романите, които е чел, и че вижда сънища наяве. Разбира се, като се опитваше, доколкото е възможно, да смекчи грубостта на думите си, тъй като беше на служба при кръстника си Галин и трябваше да показва съответното уважение.

Въпреки това, когато погледна към устието на река Пикситис или Дафнопотамос, очите му се разшириха. Както човек се изненадва от неочакваното в живота.

«Какво, по дяволите!» – извика той. След това започна да гребе към брега, докато лодката заседна на пясъчното дъно. «Отивам да видя какво става. Внимавай!» му нареди и скочи във водата.

Излезе на плажа, постоя малко при устието на реката и после тръгна бързо покрай брега, докато го скриха малкото чинари и върби. С тази сцена започна да ми разказва живота си Галин Филонидис. Реших да запиша историята му на хартия. Защо ли? Питах себе си безброй пъти и отговорът винаги беше един и същ: За да го опозная по-добре, стъпвайки в стъпките на всяко негово преживяване. И още, защото вярвам, че много хора ще се поучат от страстите и страданията му.

Що се отнася до това кой съм аз, който ви разказвам всичко това, ще дойде моментът да го разкрия. Предния ден бяха пътували до Хотси, някогашното село Кимина, за да се снабдят с лешници. Районът беше прочут с кръглите си лешници, фъстъци според турския език, и производителите държаха големи количества в хамбарите си от реколтата от миналата година. Причината беше смутът, който предизвика на пазарите Европейската война, по-късно наречена Първа световна, и фактът, че от ноември 1914 г. и Османската империя застана на страната на Германия.