Клиентелизм, датеокрация, некомпетентност, неоснователност, хиенизъм, клановост, партизанщина на държавата и национализация на управляващата партия, доминация на краткосрочността над дългосрочността, както и на организирания частен интерес над неорганизирания по-широк и общ интерес, парализиращо влияние на страха от политическия риск, политическа нестабилност, която носи правна, икономическа и инвестиционна несигурност... Това професорът Диамандопулос счита за основните патогенни центрове на нашата политическа система, които заразяват целия социален и икономически живот на страната.

Той се запитва: Могат ли, и при какви условия, институции като Конституционния съд, парламент с относително стабилна продължителност, Сенат, който да играе ролята на спирачка на импулсивните проявления на народната суверенност или президентство с специални допълнителни правомощия да допринесат за ограничаването на посочените по-горе патологии? И още: Какво подобрение може да се очаква от промяната в начина на избиране на ръководството на правосъдието и системата за избор на депутати? От друга логика на съставяне на правителствения съвет? Или дори от преминаването към президентска република?

Книга, която авторът ѝ не е искал да бъде обвинителна, а диагностична, с финалната амбиция да допринесе малко за ограничаването на вродените болести на нашата политическа система.

Издателство Патаки предлага и следните книги на Тасос Диамандопулос: Парламентаризмът на коалиционното управление: Институционален фон, функционални особености и видове, Портрет на един лидер: От историята на Мицотакис до Мицотакис на историята, Политическата система на САЩ: Един своеобразен двупартиен модел и Избирателни системи: Теория и практическо приложение.

Предложенията на автора коментират: Андреас Андрианопулос, Еврипидис Антониу, Параскев Авгеринос, Еванджелос Венизелос и други.

„Изключително съществени и необходими размисли“. Параскев Авгеринос. „Поставя същественото на масата“. Еванджелос Венизелос. „Комплект от идеи за институционален голям взрив“. Анна Диамандопулу. „Воден от изразителен ревизионен порив“. Ксенофон Кондиядис. „Вероятно решение на моралната, политическа и ценностна задънена улица“. Марилена Копа. „Ценна идея, динамично написване“. Андреас Ловердос. „Тасос Диамандопулос, еретичен, непредсказуем, оригинален, находчив, неспокоен, изпълни дълга си“. Йоанис Панутис.