Помнеше колата, меката и хладна кожа на седалките, дъжда по предното стъкло и замъглените прозорци, върху които механично рисуваше различни форми с крайчето на пръста си. Отново си припомняше града, светлините, които се свиваха с всяка капка вода, след това фаровете на колите, на шосето. Можеше да разкаже с най-малката подробност, сякаш беше пред разпитвач или пред лекар, всичко, което се беше случило оттогава.
Не знаеше колко е часът. От три денонощия не знаеше изобщо времето, а светлината на деня, както и тъмнината на нощта, вече нямат никакво значение. Всичко беше объркано.
Срещу нея, тъмнокосата жена говореше с тих глас и издаваше звук, подобен на шепот на молитви в църква. А дано тя, която беше и жена на лекар, не знаеше, че Бети не трябва да пие, че вече е пила твърде много, че физически и психически е стигнала до краен предел? Тя вече живееше другаде. Беше сигурна, че новият живот започва за нея, че е започнал вече, или почти, но беше все още крехък, неопределен.
Бети е разрушила компрометирания си живот, почти предизвиквайки собствената си гибел. Потънала е в трагично разхищение с алкохол и случайни мъже. Загубва себе си в игра на граници. Докато една зряла, очарователна жена, Лор, я спасява една нощ в провинциален ресторант и между тях започва странна връзка на грижа и зависимост…
Бети е едно от най-красивите "психологически - трудни" романи на Сименон, както самият той ги наричал. Големият режисьор на френското кино Клод Шаброл засне един от най-добрите си филми, базиран на книгата, с Мари Трингтинг и Стефан Одаран в главните роли, през 1992.
БИОГРАФСКИ ДАННИ
Жорж Сименон, белгийски франкофон писател, е роден в Лиеж през 1903 г. Още от ранна възраст решава да се посвети на писането. На шестнадесет години става журналист в La Gazette de Liège. Първият му роман, който подписва с псевдонима Жорж Сим, е издаден през 1921 г.: Au pont des Arches, petite histoire liégeoise. През 1922 г. се установява с жена си, художничката Резин Рансон, в Париж, където пише истории и романи в серии, от всякакъв литературен жанр. Между 1923 и 1933 г. са публикувани почти двеста от романите му, над хиляда истории и неизброими негови статии.
През 1929 г. Сименон проектира първия Мегре: Пиетър Латвиецът. Книгата е публикувана от издателство Fayard през 1931 г. и инспектор Мегре бързо става изключително популярен. Сименон написа общо седемдесет и две приключения с Мегре (както и множество сборници с новели – до последния Мегре през 1972 г., Мегре и господин Шарл).
Малко по-късно, Сименон започва да пише това, което нарича "романи - романи" или "трудни романи": над сто и десет заглавия, от Хотелът на Елзас (1931) до Невинните (1972), с най-известните творби Къщата на канала (1933), Човекът, който виждаше влаковете да минават (1938 - Агра, 2004), Кметът на Фирн (1939), Непознатите в къщата (1940 - Агра, 2011), Три стаи в Манхатън (1946 - Агра, 2007), Писмо до съдията ми (1947), Снегът беше мръсен (1948 - Агра, 2011), Човекът от Архангелск (1956 - Агра, 2009), Бягството на господин Монд (1945 - Агра, 2012), Смъртта на Бел (1952 - Агра, 2012), Котката (1967 - Агра, 2010), Лунно състояние (1933 - Агра, 2013), Стриптийз (1958 - Агра, 2015), Човекът от Лондон (1933 - Агра, 2014), Бети (1961 - Агра, 2016) и др.
Паралелно с тази интензивна литературна дейност, той пътува постоянно; напуска Париж и се установява в Сарен, а по-късно, по време на Втората световна война, във Ванде. През 1945 г. напуска Европа за Америка, където ще остане десет години. След това се връща във Франция и окончателно се установява в Швейцария. От 1972 г. решава да спре да пише. С помощта на диктофон оттогава се е посветил на двадесет и двете си Записки и след това е съставил обемистите си мемоари Mémoires intimes (1981). Умира в Лозана през 1989 г. Много от романите му са адаптирани за кино и телевизия.
СНИМКА НА КОРИЦАТА
Бети от филма на Клод Шаброл, 1992 г.
9 Coins
За да спечелите Skroutz Coins, присъединете се към Skroutz Plus и приемете условията на програмата за награди.
