4-ти век пр.н.е. не е първият изобретател на риторическото изкуство, но представлява същинската област на неговото действие: той толкова решително допринася за развитието му, че изкуството на словото успява, особено през този период и въпреки философската критика, да постигне впечатляваща победа.

Взаимодействието между оратора и аудиторията, страстите и недоверието на мнозинството пред превъзходството на единия, както и тревогата на единия, като съветник и политически лидер, е есенцията на риториката от 4-ти век пр.н.е.

Според професор Бернхард Цимерман (Университет Фрайбург, Германия), „в настоящата книга така наречените по-малки оратори се оценяват за първи път систематично редом с големите представителите на риторическото изкуство, Демостен и Исократ. Взети са предвид дори и нови находки, като фрагментите на Хиперид от палимпсестното ръкопис на Архимед.

Важен принос на изследването се признава за съвместното разглеждане на теоретичните противопоставяния за изкуството на словото в риторическите ръководства на Анаксимен и Аристотел, но преди всичко проекцията на водещата роля на Исократ, чиято позиция в конфликта с философията от 4-ти век пр.н.е. придобива ясно определение.“

Съдържание