На ендовете!

Излезе внезапно, дръпна вратата, зад него, пращя. Остана така на стълбището, проверяваше се. ("Всичко е наред. Не се надува коженото!..") Опита отново ципа, до долу, моментално. ("Чудесно!") Явиха се пресечените патрони, преработени, които ги имаше, на гърдите: точно 30 пълнителя и три в задния джоб, с "атакуващата". (Два дни му се набиваше - "Калъфи, ти казвам, калъфи! Криво, нагоре; да не се плъзгат! Не капаци; да се дърпат свободно!" - на старото кожено, от дебело морско платно, и късаше иглите на...)

Отново направи движението за стандарт: да го сграбчи веднага от душата - и затворено - закачено на рамото. ("Допълнително чудесно!") И мили в джобовете, три по три, с цигари, запалка... ("Може ли и личната карта? И за какво му е? "Ох, братко, старото парче хартия! Край!..") Изпрати я планиращо над оградата.

Скочи по стъпалата три по три. Излязоха му на улицата. Взеха от Парка, за булеварда. По обед. - Хей, луд ли си? - Не! Ще се оправя аз, по пладне! - И как ще завиеш? - С това тук! (И удари дланта в автоматичното.) Няма да кажеш нищо на мъртвите! - Ще го научат. - Като стане, ето! (И направи с ръка.) - Ще те изтриат! - И какво?.. Нима, че ме записаха?.. Искал съм ли го? - Е, не! - Да, да!.. Дойде ми Фандома една вечер: "Имаш ги", казва, "за свои"!.. Миналата година. - Ама не си си тръгнал... - Нито "дойдох"!