Герасим позна Теодора едно лято в Пиерия, когато тя беше едва на дванадесет години, а той вече на двадесет и седем. Теодора работеше като всички момичета на нейната възраст. Събираха памук. Семейството ѝ беше бедно и имаше нужда от всяко допълнително дневно възнаграждение, което влизаше в къщичката им с седем усти, които трябваше да се нахранят.
Герасим произхождаше от добро семейство и когато се роди, никой не можеше да си представи, че ще бъде и единственото им дете, тъй като майка му почина при раждането, а баща му никога не се ожени отново. За щастие на бебето, намери се една леля, която да го отгледа, защото баща му, строг и суров човек по природа, след смъртта на жена си стана още по-лош.
Малкият растеше бързо и стана най-красивото момче в района и най-високото. Много момичешки сърца биеха за него, но той единственото, което правеше, беше да ги разбива и да си тръгва. На двадесет и пет години, репутацията му сред жените беше такава, че майките събираха дъщерите си, когато той минаваше. Всички знаеха за приключенията му и, сякаш това не беше достатъчно, имаше и онази история с момичето от съседното село, което падна от скалата, и се шепнеше, че го е направило заради него.
бъдете първият, който остави коментар