Маслените лампи осветяваха стаята, създавайки сенки в голямото помещение с огромното двойно легло, украсено с бродерия около ръбовете и върху балдахина. Деспина въздъхна и отново се облегна назад на възглавниците, изпотена. Урания, жена на зет й, побърза да я облекчи, като положи на челото й кърпа, напоена със студена вода. „Дръж се, скъпа моя,“ каза й нежно, „и скоро мъката ще свърши. Утре няма да помниш нищо!“ „Точно така!“ съгласи се акушерката, която, наведена до краката на леглото, наблюдаваше раждането. „За сега всичко върви отлично!“ „Боли ме...“ промърмори Деспина. „Много ме боли... Кръстът ми сякаш ще се счупи.“ „Свършваме... Сега, когато идва голямата болка, не я избягвай!“ заповяда акушерката. „Погълни я. Погълни я и напъни, за да излезе и бебето!“ С всички сили, които й бяха останали, Деспина направи това, което й каза акушерката. Теано, първородната й дъщеря, се появи на бял свят няколко часа след настъпването на новата година. Всички бяха се събрали, за да празнуват Нова година, когато Деспина усети болките. Новогодишната трапеза остана недокосната, домът се разбърка, бързо беше повикана акушерката и започна процесът на раждане, докато двамата мъже чакаха в салона, слушайки виковете на Деспина, които понякога бяха пронизващи.
Йосиф се беше оженил за Деспина почти преди две години и живееха в двуетажната родителска къща заедно с брат му Теофил и жена му Урания. Тази къща беше наследство от баща им. Заедно с четири магазина и още една къща, която отдаваха под наем на турци. Семейството на Йосиф и Теофил беше богато, но и двамата братя бяха успели със своя труд. Йосиф имаше собствена закусвалня на улица Бегязит, а до него Теофил беше открил месарница. Тяхната къща беше само на няколко метра оттам. Както Урания, която се омъжи първа, така и Деспина по-късно, въпреки че имаха свои приданъци, се смятаха за много щастливи, че се омъжиха за братята Йумуртаджъ. Израснали в Джихангир, квартал, считан за аристократичен, според стандартите на времето и мястото, те бяха приятелки преди да станат снахи.
бъдете първият, който остави коментар