Листът силен и месест диша с махане на крила. Ние сме близо до милостта, но как да се докоснем един до друг с ръце обвити в бинтове на разочарованието?

И ако не беше белият лист, щеше да бъдеш напълно беззащитен. Третата поетична сборна книга на Димитра Котула, започвайки от белотата, която обгръща и, като тишина, съставлява поетичната страница, акцентира на почти лечебната способност на думите, особено в изискващи времена.

Двете части на книгата разглеждат, явно или метафорично, нуждата да останем, дори в дистопичната обстановка и при екзистенциалната заплаха, упорити, участващи, щедри – в крайна сметка творчески. Така, изяснявайки срещата с основното, стихотворенията функционират органично като единно цяло, което задава въпроси, преосмисля и тества устойчивостта на поетичния език: функцията на поезията като психична поддръжка и социално действие.

„Димитра Котула, без съмнение, може да се счита за една от най-автентичните и оригинални поетеси, появили се през последните години“. Торстен Исраел, Балкански азбуки. Гърция

„Със зрялост, спечелена от много рано (в двете си единствени сборника е събрала една цяла вселена), Котула оформя система на поетика, която успява да се върне към колективното през единствения, може би, път, който времето ни може да отвори в тази посока: стремеж към индивидуалност, която няма да спре да отправя погледа си към другите и света, колкото и да са сринати всички мостове и достъпи“. Вангелис Хадзивасилу, Книжен журнал