Само когато сложи ръцете си на волана, видя, че са окървавени. Усети дланите си да залепват за кожата на волана. Но не обърна внимание; включи задна предавка и излезе малко рязко от гаража. Чу как чакълът се разпръсква под колелата.
Имаха дълго пътуване пред себе си. Погледна към задните седалки. Сам спеше, увит в одеялото. По принцип трябваше да носи колан, но не й стискаше сърцето да го събуди. Щеше да кара възможно най-внимателно. Инстинктивно намали малко натиска върху педала на газта. Лятната нощ започваше да се осветява. Часовете на тъмнината вече бяха свършили, преди дори да са започнали добре. Въпреки това, тази нощ й се струваше безкрайна. Всичко се беше променило. Кестенявите очи на Фредрик бяха втренчени безразлично в тавана и тя разбра, че не може да направи нищо. Беше принудена да спаси себе си и Сам. Да не мисли за кръвта – нито за Фредрик.
Имаше само едно място, където можеше да се укрие. След шест часа беше там. Фиелбака започваше да се събужда. Тя паркира колата до сградата на бреговата охрана и за момент помисли как ще успее да вземе всичко със себе си. Сам все още спеше дълбоко. Извади пакет с кърпички от жабката на колата и избърса ръцете си колкото можеше по-добре. Кръвта трудно се изчистваше. После извади куфарите от багажника и ги дръпна колкото се може по-бързо към Бандхолмен, където беше вързана лодката. Беше притеснена, че Сам може да се събуди, но беше заключила колата, за да не излезе навън и да падне във водата.
