Хегеловата гледна точка към философията, такава каквато се оформя с времето и с усилия, значително се отклонява от преобладаващото в неговата епоха разбиране за философията.

Хегел може да черпи от традицията - по-стара и по-нова - основни принципи относно развитието на философията, но той има предвид да търси нови концепции или да дава ново съдържание на стари концепции: основната му загриженост е свързана с логическото и чрез логиката схващане на реалността, която не приема света такъв, какъвто е, а стреми да постигне последователна метаморфоза.

По този начин, идеята за развитието на философията, която го вдъхновява от ранните стъпки на духовното му зрялост, не се изчерпва с отождествяването с дадените обекти или с импулсивни настроения, нито задържа в утешителни изглаждания на опитности, а стреми да утвърди онзи стремеж, който може да съ-възмутя непосредствения опит и да компенсира необходимостта от възприемане на установеното чрез концептуалната му реинсталация.

Концептуална реинсталация на установеното означава разкриване на границите на неговата ценностна сила с паралелно изследване на познавателната му среда и разширена диалектика на всичко това в елемента на понятието.