Книга, плод на „пламтяща страст“, както самият Неруда я определя.

„Стиховете на капитана“ заедно с „Двадесет любовни стихотворения и една песен без надежда“ и „Сто любовни сонета“ съставляват емблематичната тройка на еротичната поезия на Неруда. Те са написани, докато е бил в изгнание в Италия, с полицията, която непрекъснато го заплашва, в пълна изолация от приятели и познати, с единствената компания – любимата му Матилде.

Както самият голям чилийски поет пише в автобиографията си: „Незабравими времена! Работех цял ден, а вечер Матилде машинописваше моите стихове. За първи път живеехме заедно под един покрив. Там, в тази опияняваща красота, нашата любов узря и укрепна. И никога не се разделихме. Там завърших написването на една любовна книга, книга, която носи страст и болка и която беше публикувана анонимно в Неапол под заглавието „Стиховете на капитана“.”